Захаросаното християнство…

Вашият коментар

26/02/2022 от lorssi

Автор: о. Евгений Лишченюк

Захаросано християнство… Ето как съвременният свят иска да види християнството – захаросано.

В тази парадигма няма място за термините, които толкова често се чуват от светиите: скръб, изпитание, подвиг, пот, сълзи, плач, самопринуждение.

Тук има само: радост, усмивки, благословии, утеха.

Като че ли не искаме да се изправим пред реалността на греховната повреденост на този свят и на нашата природа.

Ние искаме един безгрижен, радостно-щастлив, сладко-лесен живот тук и Бог изглежда трябва да ни осигури такава захаросана „анабиоза“ (мед. – състояние на мнима смърт – бел. прев.).

Между другото, „анабиоза“ на гръцки означава „повторно връщане към живот, възкресение“. Тоест, ние искаме да останем тук в един вид „медено“ състояние на покой, а след това, когато му дойде времето, да възкръснем отново за вечен живот.

И аз разбирам това желание, защото желанието за мир, някакво удоволствие, комфорт е нещо вродено, наш инстинкт.

Но Господ ни е дарил с ум, душа и сърце не за да живеем като „безсмислени създания” с постоянен стремеж единствено към удоволствие. А именно чрез смислен духовен живот, подвиг, да преодолеем „земното привличане” и да влезем в Царството Божие.

Свети Силуан казва, че първото преживяване на Божествено посещение дълбоко поразява човека.

Мисля, че мнозина си спомнят това чувство, тези състояния, когато тепърва тръгваш по пътя на църквата, тази „първа любов“, както се изразява апостолът.

Но идва следващият период – загубата на благодат.

Да, това е естественият ход на духовния живот.

Този период, казва св. Силуан, потапя човека в голяма скръб и объркано търсене на причините за загубата и начините за връщане на Божия дар.

И едва след много години, съпътствани от четене на Светото писание и съчиненията на отците на Църквата, след дълга борба със страстите, човек стига до просветителната благодат.

Знаем защо се трудим, защо преодоляваме мъките и защо носим подвига! Знаем, че възкресението идва само след кръста, а прекрасната зора само след мрачната нощ, благодатта след трудовете, а раят – зад тесните врати.

превод: Мартин Димитров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Архиви:

%d блогъра харесват това: